Открай време наблюдаваме тенденцията на прекомерна амбиция за отлични оценки в училище. Не можем да отречем, че и ние като малки сме били наказвани и са ни се карали, ако нямаме хубава оценка, имаме забележка или пък госпожата се е оплакала от нас, че сме мързеливи и не ни се учи по даден предмет. Да, няма да излъжем, като си признаем, че понякога наистина е ставало въпрос за мързел, друг път до нежелание, или дори временно отлагане на уроците. Но бихме могли и да си зададем въпроса „Защо се получава така?“. Време е да се запитаме дали наистина децата са мързеливи и демотивирани, или всъщност проблемът се крие много по-дълбоко, а именно в цялата образователна система?

Свидетели сме как от много време насам се лансират само някои предмети като литература, математика, разказвателни предмети. А някъде доста по-назад в „класацията“ остават изобразително изкуство, физическо възпитание и спорт, домашен бит и техника. Защо, когато имаме двойка по математика, знаем, че родителите ни биха се ядосали, биха ни наказали, и крием тази оценка от тях колкото се може по-дълго. А когато става въпрос за ниска оценка по рисуване, мама и тате казват „Е, и ние не сме художници. То за тази работа трябва талант и въображение.“ Тук стигаме до изводът, че за математиката също трябва бърз, точен и аналитичен ум, а не всеки го притежава, но пък всеки държи на високото ниво по този предмет…следователно би трябвало да се запитаме, има ли двоен стандарт в днешната образователна система, и наистина ли става въпрос единствено за вродени талант, въображение, аналитичност, точност, бързина или това са все качества, които спят във всеки един от нас и чакат да бъдат събудени и развити?

Истината е, че изкуството под каквато и да е форма, спомага за развитието на децата, разгръща потенциала им и отключва у тях незнайни досега възможности.

Предимства в развитието на детето чрез изкуство.

1. Двигателни умения. Много от действията участващи в изкуството, като правилното държане на четка или драскането с пастел, са от съществено значение за развитието на финната моторика при детето. Учени от Американския Национален институт по здравеопазването съветват, от 3-годишна възраст децата да започнат да изрисуват кръгове и овални геометрични фигури, както и да се запознаят с „ножици-играчки“ (такива, които не застрашават от порязване и имат предпазители). Около 4-годишна възраст вече могат да бъдат в състояние, където да чертаят квадрати, правоъгълници и с Ваша помощ да започнат да изрязват фигурите в прави линии. Много предучилищни програми наблягат на използването на ножици, защото именно те развиват сръчност, която след това е от голяма полза при писането.
2. Развива езиковите умения. За много малки деца, изкуството предоставя възможността да развият въображението си, както и начина, по който да изразяват идеите си. С помощта на изкуство малките деца много по-лесно запомнят и асимилират думи, обекти, цветове, действия. Например, вземаме един лист хартия, смачкваме го и го подаваме на детето, казвайки му, че това е „топче“. Така то неминуемо повтаря думата, и вече е запомнило, не само, че това се нарича топче, но също така и как изглежда. В юношеска възраст пък, изкуството помага на децата да изразяват своите идеи, обогатява мислите им и им дава възможността да говорят свободно за чувствата и мислите си.
3. Развива визуални умения. Рисуване, скулптуриране, реализиране на всякакви арт идеи включващи мъниста, подръчни материали, брокат, пайети. Всичко това развива визуално-пространствени умения, без които животът ни би бил изключително труден.
4. Изобретателност. Когато децата са насърчавани да изразяват себе си и да поемат рискове в създаването на изкуство, те развиват чувство за иновация, което ще бъде от голямо значение в бъдеще като възрастен.
5. Създаването на изкуство е фин начин за децата да правят свой избор и да вземат сами решение. Нека вземем един прост пример. Рисунка. Всеки етап от рисуването изисква вземане на решение: какъв цвят да се използва, колко дебела трябва да е линията, какъв размер е необходимо да бъде даден обект. С всеки следващ избор детето става все по-самостоятелно.
6. Всеки има въображение. Изкуството, обаче е начинът, то да се превърне в реалност. Чрез изкуството децата създават нещо, което до този момент само са си представяли. По този начин те могат да създават визуални прояви на абстрактни идеи.
7. Изкуството е средство за общуване. Идеи, чувства и решения, представени по начин, различен от устния или писмения.

Ето и няколко забавни начина, чрез които може да включите изкуството във Вашето ежедневие заедно с детето Ви.

1. Когато четете нещо, правете го драматично. Представте си, че сте на сцена и семейството е Вашата многобройна публика, която ще Ви ръкопляска в края на представлението.
2. Пазете стари костюми, маски, шалове, аксесоари, шапки, обувки, елементи. В даден момент могат да Ви помогнат, когато на Вас или детето ви хрумне арт идея.
3. Създайте си едно малко „арт кътче“ в дома. За целта събирайте на едно място различни маркери, флумастри, бои, моливи, лепила, хартии, брокати, акварели, пластелин, четки, интригуващи предмети. Така във всеки един момент ще имате достъп до богат инвентар от предмети, които ще може да ползвате винаги, когато искате да разпуснете и да се забавлявате.
4. Разширете своя музикален репертоар у дома и в колата. Пейте, танцувайте и се наслаждавайте заедно на разнообразието.
5. Проверявайте и следете програмите по изкуства извън училищно време. Летните лагери въз основа на изкуството, например, са добър начин детето Ви да прекара лятото образователно, интересно и в същото време разпускащо от целогодишните уроци в училище.
6. Най-важното – създавайте спомени заедно. Рисувайте, чертайте, играйте, правете снимки, събирайте сувенири, бъдете креативни.

Не забравяйте, че най-важната съставка в рецептата са Вашите любов и интерес. Така ще го насърчавате и ще му покажете, че оценявате това, което прави по време на всеки етап от творческия процес.

Източник: www.childdevelopmentinfo.com/learning/multiple_intelligences/the-importance-of-the-creative-arts-for-children-and-teens/

Здравословното самочувствие представлява нашата „броня“ срещу предизвикателствата на света. Колкото и да е важна увереността за нас самите, не трябва да забравяме, че за децата това е един много значителен старт в живота. Децата, които знаят своите силни и слаби страни живеят уверено и хармонично със себе си. Справят се по-добре със проблемните ситуации и конфликтите, тъй като са наясно със възможностите си и показват сигурност. Тези деца са реалистично и оптимистично настроени.

За разлика от тях, обаче, децата с ниско самочувствие могат да изпитват различни отрицателни емоции. Насаждането на негативни мисли в съзнанието на едно дете, може да предизвика фрустрация, завишена тревожност, страх от провал и безпокойство. За тях е трудно да намерят решение, да направят избор и да се справят с конфликт. Ако критикуваме детето си често, или то самото го прави, то това може да доведе до пасивност, отчуждаване или депресия. Изправени пред ново предизвикателство, детската реакция може да бъде „Не мога“ , „Няма да успея“ и пр.

Самочувствието започва да се развива от най-ранна детска възраст и тази тенденция продължава през целия ни живот. Всъщност то представлява състояние, в което се чувстваме обичани и закриляни. Например, дете, което е щастливо със свое постижение, но не се чувства подкрепено и обичано, може да изпита чувство за малоценност.

Моделите на самочувствие започват много рано в живота. След като хората достигнем зряла възраст става много по-трудно да променим основни черти от характера ни и представата за самите себе си. Затова е разумно да помислим за развитието на самооценката още по време на детството.

Концепцията за успех винаги е усилия и постоянство. Когато ни е трудно и паднем, винаги имаме нужда от наш близък, който да ни помогне, да ни вдъхне увереност и кураж. Именно заради това, включването на родителите е от ключово значение, за да помогнем на децата да формират здравословно, обективно самовъзприемане.

Родителите и настойниците могат да развият здравословното самочувствие, като демонстрират насърчаване в много области. Добре е да избягваме фокусирането върху една единствена област, например „отличен успех на теста по правопис“. Така детето би приело, че то е толкова ценено, колкото е изкарало на теста.

Признаци на нездравословно и здравословно самочувствие

Децата с ниска самооценка за себе си, често отбягват или не искат да опитват нови неща. Тях постоянно ги спират фрази, като: „Аз съм глупав“, „Аз никога няма да се науча как се прави това“, „Какъв е смисълът, така или иначе никой не го е грижа за мен“. Често изпитват фрустрация, отказват се лесно, склонни са да бъдат прекалено критични и лесно се разочароват от себе си. Те гледат на временните неуспехи като на постоянни. Усещането за песимизъм преобладава.

Децата с обективна и висока самооценка за себе си, са склонни да се наслаждават на взаимоотношенията с другите. Те се чувстват удобно в обществото, нямат проблеми с общуването, изпитват удоволствие, както от групови дейности, така и от самостоятелни занимания. Когато се изправят пред предизвикателства те бързо намират решение. Чувстват се уверени, защото познават и силните, и слабите си страни. При тях преобладава усещането за оптимизъм.

Как могат да помогнат родителите

1. Бъдете внимателни в това, което казвате. Децата са чувствителни спрямо думите и действията на родителите им. Не забравяйте да похвалите детето си, не само за резултата от свършената работа, но и за положените усилия. Например, ако детето Ви не спечели футболната игра, избягвайте да казвате: „Е, следващия път ще работиш по-усилено.“ Вместо това, опитайте с „Загубата е нещо съвсем нормално, аз съм горд/а от усилията, които вложи в играта.“
2. Бъдете положителен пример за подражание. Децата възприемат възрастните като огледала. Не забравяйте, че малчуганите винаги бързат да пораснат и от ранна детска възраст започват да копират държанието и поведението на по-големите от тях. Затова, ако сте прекалено сурови към себе си, песимистично настроени или нямате обективно мнение за самите Вас и способностите Ви, то е напълно възможно детето Ви да развие същото поведение.
3. Бъдете обективни. Детето на всеки родител е перфектно и най-доброто за самия него. И това е нормално. Но подобна илюзорна представа може сериозно да навреди на самооценката му докато то израства. Наша отговорност и задължение, като родители е да подкрепяме детето си и да го обичаме с неговите плюсове и минуси. Въпреки това, обаче, не бива да си „затваряме“ очите, когато виждаме, че то „лети в облаците“. Често срещан проблем е не само подценяването, но и надценяването. Когато видим, че детето ни преувеличава способностите си, би следвало да се намесим с обективно мнение относно създалата се ситуация.
4. Насърчавайте конструктивни преживявания. Дейностите, които насърчават сътрудничеството, а не конкуренцията са особено полезни за развитието на самооценката.
5. Потърсете професионална помощ. Ако мислите, че детето Ви има сериозен проблем със самооценката, винаги можете да се обърнете към професионалист. Детско-юношески терапевти и консултанти могат да помогнат значително за идентифицирането на стратегии, с помощта, на които да се справите заедно с проблема. Терапията помага на децата да научат повече за себе си, за възможностите си и да видят света около тях по-реалистично.

Поемането на отговорността и гордостта от това кой сте, е сигурен знак за здравословна самооценка и е един от най-големите подаръци, който един родител може да подари на детето си!

Източник: http://kidshealth.org/parent/emotions/feelings/self_esteem.html

Всяко дете е уникално само по себе си, не прилича на никое друго и има собствен път, който трябва да извърви към израстването. Децата са различни и именно поради това, всяко едно от тях се учи и развива с различни темпове.

Въпреки това, ако забелязвате, че рожбата Ви изпитва известни затруднения с четенето, писането и говора, то това може да се дължи на дислексия. Затова в тази статия ще разгледаме примери за дислексия в различните възрасти.

Дислексия в предучилищна възраст

Децата в предучилищна възраст могат да дадат ранни предупредителни признаци на това състоянието много преди да започнат да четат. Това се случва, защото дислексията може да повлияе на различни езикови умения, на които се гради възможността за безпрепятствено четене след време. Ето няколко „червени лампички“.

1. Говорът на детето Ви не отговаря на неговата възраст. Това е случай, в който малчуганът все още използва свой собствен език, когато се изразява. Забавянето на говорното развитие е един от първите признаци на дислексия.
2. Детето изпитва затруднение да назовава нещата с техните правилни имена. Например, такъв случай би бил, ако Вие го помолите да Ви донесе лъжица, а то Ви подава вилица. Това е защото дислексията засяга частта от мозъка, която се грижи именно за разпознаването на цветове и различни обекти. Поради тази причина детето може да изпитва проблем при свикването с нови предмети и символи.
3. Детето не следва насоки, заповеди, молби. Такъв е случая, когато го помолите да вземе якето и обувките си, а то вземе само якето. Страдащите от дислексия изпитват затруднения с последователността и изпълнението на няколко неща едновременно. Затова изпълняват най-често или само първата част от молбата, или само последната.

Ако детето Ви непрекъснато се сблъсква с тези предизвикателства е добре да потърсите помощ от специалист. Такъв в случая би бил лекар, учител или лицензиран психолог.

Дислексия в началното училище

В училище, от децата, се очаква да четат и пишат все повече и повече с всяка изминала година. Именно поради тази причина е много лесно да разпознаете дислексията в тази възраст. Ето няколко предупредителни знаци.

1. Детето изпитва проблем при произнасянето на звуци. Например, не е сигурно на коя буква от азбуката, кой звук принадлежи. С израстването децата стават все по-сензитивни относно самите тях, и разбират, когато нещо ги затруднява и не могат да се справят. Заради това, когато е в клас, детето може да откаже да чете на глас пред всички, за да не се чувства унизено. Четенето е процес на дешифриране на думите в определени звуци. Дислексията може да затрудни това дешифриране.
2. Не изпитва никакъв интерес към книги, дори те да са подрбани според интересите му. Когато детето изпитва трудности в четенето, то среща проблема с неразбирането на изреченията, контекста и сюжета на историята.
3. Забравя бързо важни детайли. Децата имащи дислексия трябва да се концентрират много докато четат или слушат. Това ги кара просто да „приключат по-бързо със задачата“ отколкото наистина да вникнат в смисъла и да я разберат.
4. Обърква подредбата на буквите. Пример за това е, когато детето Ви казва „житовно“ вместо „животно“, „радхозка“ вместо „разходка“ и т.н. Същото важи и за правописа, например, „офца“ вместо „овца“, „свадба“, „слатко“ и т.н. Това са типични примери, които доказват, че дислексията не засяга само четенето.

Дислексия по време на основното образование

Не е необичайно някои признаци на дислексия да се появят в средното училище. Допълнителното натоварване през този период, успява да „демаскира“ децата и техните притеснения започват да излизат наяве. Ето и някои от най-често срещаните предупредителни знаци на дислексия във възрастта от 5-8 клас.

1. Детето чете твърде бавно. Вече отделихме много точки относно четенето, но то е най-ефикасният индикатор за подобен проблем. Когато детето Ви изпитва затруднение в тази област е важно да имаме предвид неговата възраст. Тъй като някак е всеобщо прието, че трудното четене при дете в първи клас е нещо нормално, то затрудненото четене при шестокласник е сериозна „червена светлина“, че нещо не е наред.
2. Често не може да се изрази гладко. Това се случва, например, когато детето докато разказва история отнема твърде много време за намиране на правилните изразни средства и фрази. Вместо това, докато мисли как да формулира мисълта си, то използва удължаване на звуци като „ъъъ“, „ааа“, „иии“ и т.н, както и паразитни думички като „нали“, „това“, „такова“.
3. Изпитва трудности при писането на есета, разкази и домашни. Пример за това са честите повторения на една и съща дума прекалено много. Затруднява се да изразява идеите и мислите си в последователен ред без да прави граматични, писмени или пунктоационни грешки.

4. Затруднява се да се „влее в средата“. Когато детето изпитва затруднения свързани с комуникативните си способности, то може да се затвори в себе си и да откаже каквото и да било общуване с околните. По този начин то не разбира и отказва да приеме дори и езика на тялото като начин за комуникация. Така то само се отлъчва от съучениците и връстниците си.

Дислексия в гимназията

Някои тийнеджъри, които изглеждат демотивирани и мързеливи, действително може да се борят с дислексия. Доста от признаците на това състояние се припокриват с тези в средното училище, но все пак ще разгледаме някои основни, които се отличават. В тази възраст освен, че може да засегне умения като четене и разбиране, тя може да „отключи“ проблем дори и с шофирането. Ето някои от основните признаци на дислексия в гимназията.

1. Вашият тийнеджър има нужда от допълнително обяснение. Например да вземем една басня. Това са най-често разтоварващи истории, които обаче отразяват действителни житейски ситуации. Ако детето Ви страда от дислексия, то изпитва нужда винаги от допълнително разяснение на поуката в края на разказа. Същото се отнася за вицове, шеги и най-вече за двусмислени изказвания. Дислексията затруднява асимилирането на повече от един факта, особено, когато той може да има две различни значения. Това може да предизвика обърканост у детето.
2. Липса на ориентация. Например, ако детето Ви все още бърка ляво и дясно или четирите посоки на света. Дислексията може да го затрудни при изпълнението на навигационни задачи.
3. Изпитва затруднение в научаването на чужд език. Нека признаем, че просто има хора, на които им се отдават различни предмети в училище. На едни им харесва математика, на други биология, на трети химия и т.н. Може би на Вашето дете просто не му харесва да учи чужди езици, но нека не забравяме, че има индикатори, които ни подсказват дали наистина е от нежелание или проблемът се крие някъде по-дълбоко. Признак на дислексия в ученето на друг език, е това какви чувства поражда процеса на учене, у детето. Ако то се чувства често изтощено, уморено и потиснато след като е прочело само две изречения, то тук можем да изпитаме известни притеснения. Децата страдащи от дислексия просто налучкват думите и техните значения на чужд език. Както вече изяснихме проблема с четенето, писането и говоренето в ранна детска възраст , по същия начин дислексията затруднява още повече ученето на чужди езици в бъдеще.

Не забравяйте, че в дислексията няма нищо срамно, нищо неестествено и ненормално. С адекватна и навременна помощ от специалист по областта ще се справите успешно. Нека само отбележим, че едни от най-любимите ни световни звезди „страдат“ от дислексия. Сред тях са Дженифър Анистън, Орландо Блум, Упи Голдбърг, Джим Кери, Киану Рийвс, Кийра Найтли, Били Боб, Лорета Янг, Джей Лено, Шер, Салма Хайек, Стийв Джобс. В този списък бихме добавили и няколко велики имена, играещи изключителна роля в човечеството през годините. Това са Леондардо да Винчи, Кюри, Галилей, Никола Тесла и много други.

Именно този списък с влиятелни личности е самото доказателство, че дислексията не може да попречи на успеха и щастливия живот, стига да сме достатъчно смели и да го искаме с цялото си сърце!

Семействата на децата, които заекват имат редица въпроси и опасения. Целта на тази статия е да Ви отговорим по най-добрия начин.

Какво е заекването?

Заекването се появява, когато естественият поток на речта е нарушен. Когато детето неволно удължава звуци или не е в състояние да ги възпроизведе, или когато повтаря определен звук, можем да говорим за заекване. Този проблем обикновено се появява на възраст между три и шест  години. По това време повечето деца развиват сложни говорни и езикови умения, което за тях все още е труден процес. Могат да повтарят думи и фрази или да използват много „И-та“, когато формулират изречението си. Този тип поведение е напълно нормален, защото детето все още се учи.

Но трябва да бъдем наблюдателни дали това състояние се проявява по-често от обичайното. Например, ако в по-голямата част от речта на Вашето дете се среща накъсване на думата (напр. м-мам-мама), повторение на един и същ звук три или повече пъти (напр. т-т-т-т-топка), удължаване на звук за секунда или повече (напр. сссссупа), или дава знаци, когато му е наистина трудно да говори, то тогава е време да се замислим за вземането на адекватни и подходящи мерки.

Каква е причината за появата на заекването?

Причините могат да бъдат много и все различни. Най-важното, обаче, в такъв момент е да не обвинявате себе си, за това, че детето Ви изпитва трудности в говоренето. Това не е Ваша грешка.

Основната причина за заекването може да е свързана с емоционалното състояние на детето (напр. преживяване на стресова ситуация, тревожност, проблеми в/с семейството/родителите и др.).

Скорошни изследвания, показват, че много деца изпитват затруднения в речта, когато започват да учат сложни граматични форми. Ако в семейството Ви има човек, който е заеквал в детските си години, има вероятност детето Ви да е по-склонно към говорни проблеми.

Въпреки че няма точна  причина за заекването, то е резултат от затруднение при координиране на  мускулите по време на говоренето. Проблемът с координацията е по-скоро неврологичен. Проучвания доказват, че повече от половината деца, които са заеквали като малки, са го „израстнали“ преди пубертета.

Какво да направим, когато детето ни заеква?

Да бъдеш родител е феноменална задача. Да бъдеш майка на дете със специални нужди е наистина голямо предизвикателство. Децата, които заекват могат да изпитват различни объркващи чувства, напр. разочарование от самите себе си, чувство за малоценност, страх от подценяване,подиграване или провал. Те разбират, че имат проблем и това ги кара да  се притесняват, да се затварят в себе си и да се чувстват неразбрани. В такъв момент е добре да потърсим помощ от професионалист в тази сфера. Трябва да запазим самоконтрол и да проявим нужното търпение към нашата рожба. Най-важното в тази ситуация е да не обвиняваме никого за случилото се, нито нашето дете, нито нас самите.

И помнете, че понякога несъзнателно подценяваме децата си. Те разбират, знаят и могат много повече, отколкото си  мислим! Дори, ако в момента детето не може да изрази директно това, от което има нужда, Вашето внимание и грижа ще бъдат напълно достатъчни и разбираеми за него. Това е комуникацията, която ще го предразположи да проговори без повече проблеми!

 Как да разговаряме с детето си:

1. Говорете с детето си бавно, като правите равни паузи. Изчаквайте няколко секунди между края на неговото изречение и началото на Вашето. Спокойният Ви тон би бил много по-ефективен от всяка критика като „по-бързо“, „повтори пак, не те разбирам“ и т.н.
2. Намалете броя на въпросите към Вашето дете. Децата говорят по-свободно,ако изразяват своите собствени идеи, а не отговаряйки стриктно на въпрос. Вместо да го разпитвате прекалено много, просто коментирайте това, което Ви споделя детето, като по този начин ще му покажете, че сте го чули.
3. Използвайте жестове, изражения на лицето, езика на тялото си, за да покажете на детето, че слушате съдържанието на неговото послание, а не начина, по който се изразява.
4. Отделяйте редовно време само за Вас и Вашето дете. Насочете вниманието си само към него и се съобразете с желанията му. Оставете го само да реши на какво да играе, какво да оцветява или дали му се говори, или не. Дайте му право на свободен избор. Това ще укрепи връзката Ви и ще изгради по-голямо доверие помежду Ви.
5. Помогнете на всички членове в семейството да се научат как да говорят и да слушат. Децата, и особено тези, които заекват, се чувстват много по-комфортно в спокойна среда, в която ги изслушват и не ги прекъсват.
6. Обръщайте внимание на начина, по който се държите с детето. Опитайте се да давате знак на детето, че го слушате, че Ви е приятно в неговата компания и че разполагате с достатъчно време да си говорите. Забравете за забележките,критиките,прекъсването и прибързаните въпроси.
7. Преди всичко, приемете детето си такова, каквото е. Най-мощната сила, която ще му помогне да се справи с този проблем, е Вашата обич и подкрепа!